Метаморфози на градове (1978-2009)

Михалис Пиерис е роден в Кипър през 1952 г. Поет, есеист и критик. Следвал е литература и театър в Солун и в Сидни, Австралия. Автор е на редица студии, книги и есета в областта на кипърската средновековна литература и съвременната гръцка поезия (един от най-добрите познавачи на творчеството на К. Кавафис, изследовател на Г. Сеферис, К. Монтис, Т. Синопулос) и проза. Издал е девет стихосбирки, един сборник разкази и две театрални пиеси. Превежда древногръцка драма, както и европейска и австралийска поезия. Подборка от събраните му стихотворения със заглавие „Метаморфози на градове” (1978-2008), от които са и предлаганите тук творби, е издадена в Русия (2002), Италия (2008), Румъния (2011) и Франция (2012). Негови произведения са превеждани и на други европейски езици. Михалис Пиерис живее в Никозия и преподава в Кипърския университет. Съосновател е на кипърското литературно списание „Иландрон”, ръководи Театралната работилница към Кипърския университет и е директор на Културния център и на Културния фестивал на университета. Член е на Съюза на гръцките писатели. Отличен е с Международна награда за поезия „Il Lazio tra Europa e Mediterraneo” на района Лацио, Италия, за 2009 г., с Държавната награда на Република Кипър за цялостния си принос към литературата и образованието (2010), както и с почетното звание Командор на Ордена на италианската солидарност, връчено му от президента на Италия през 2011 г. Според критиците поетът М. Пиерис проявява оригинална чувствителност, рядка и уникална способност да екстериоризира и да превръща в универсално понятни личните си душевни настроения, опит, преживявания и предчувствия. С дълбочината и изразната си сила стиховете му превръщат нахлуването в едно съкровено и строго лично пространство, заредени с повеи и спомени от преживени градове, в нещо разпознаваемо, в което всеки човек може да се почувства интимно. За своята поезия М. Пиерис казва: „Поетичната традиция на Кипър следва пътищата на Средиземноморието, извървени от хиляди трубадури и средновековни пътешественици. Изпитвам много силно усещане за родство с тях, тъй като самият аз, било то като физическо лице или като персона на моята поезия, пътувам отново и отново по морските, сухопътни и въздушни пътища на Средиземноморието с усещането, че съм трубадур, за когото всеки нов град е като морска нимфа, нова възлюбена. И чрез тази перипетия на познанието и насладата, разпознавам в културния образ на останалите средиземноморски страни едно дълбоко откриване и приемане на Другия, съществувало от край време в истинското лице на моята малка родина - „сладката земя Кипър”, както я нарича средновековният кипърски летописец Леонтий Махера“.