Бунтът на Спартак

Войната е сред най-старите занимания на човечеството. Нейните кървави огньове са раждали империи и са сривали цели цивилизации. Често пъти войната се е явявала онзи катализатор, предизвикал еволюцията на държавите, за да достигнат те до днешния си вид. Всяка следваща война почива върху уроците от предишната, но и следва своя собствена логика и „живот“. Само чрез задълбоченото, безпристрастно и педантично изучаване на конфликтите в миналото можем да се подготвим за онези, които предстоят. Ключът за разбирането на войната се крие в древната римска максима - „Ако искаш мир, готви се за война“. Днес, както и винаги, опознаването на войната е неделима част от тази подготовка. Признавам, че изпитвам благородна завист към всеки читател, който за пръв път ще се запознае подробно с историята на Спартак. Моята цел обаче не е да бъда гид в това пътуване, а само спътник. В хода на Гладиаторската война Спартак и неговите отряди нанасят най-малко осем тежки поражения на изпратените срещу тях римски войски, като последователно разбиват трима претори и двама консули на Републиката. Едва след като Сенатът гласува специален преторски империум на един от най-обещаващите офицери от школата на Сула, едва след като от различните военни театри са отзовани Помпей и Марк Лукул с ветеранските им легиони, бунтът е потушен окончателно. Шокиращите загуби на римляните от войска, която е събрана хаотично, няма добре изградена структура и офицерски състав, хетерогенна е етнически и отделните ѝ групи вероятно имат различни идеи за крайната цел на борбата, изисква по-подробно обяснение. В тази книга ще присъстват много повече въпроси, отколкото отговори – надявам се в нейния край да сте достатъчно уверени, за да ги намерите сами! Георги Марков