Писма до Непознатата

„Писма до Непознатата”, епистоларна творба, неиздавана досега у нас, е с по-различен характер. Като жанр, разбира се, но и с интимния си тон, с искреността и дълбокото чувство, които й придават уникалност. В нея писателят се обръща към всички жени, олицетворени от красивата Непозната, и отговаря на въпросите, които те биха могли да си зададат: за любовта, кокетството, нравственото и интелектуалното усъвършенстване, за отношенията с мъжа, с децата и семейството, за удоволствията на духа и тялото. Писателят нито за миг не се превръща в досаден моралист, не съди и не заклеймява, не натрапва съветите и мнението си. Добронамерено и толерантно, от позицията на човек с богат опит и задълбочени познания за човешката природа, Мороа очертава контурите на своего рода изкуство на живота – богато, мъдро и завладяващо. „Писма до Непознатата” добавя още един щрих към представата за един голям писател, надживял смъртта си. Емил Eрцог е роден в Eлбьоф на 26.VI. 1885 г. По-късно той приема литературния псевдоним Андре Мороа (Андре – на името на негов приятел, загинал за Франция през Първата световна война, и Мороа – на името на малко френско селце, чието тъжно звучене пленява писателя). В Руан завършва университета „Корней”, където слуша лекциите на известния философ Ален. Те оказват силно влияние на младия студент и до края на живота си той ще пази топли спомени за своя учител. На него ще посвети и една от главите на забележителната книга "Френски писатели на XX век". След дипломирането си работи като ръководител във фабриката на своя баща. По време на Първата световна война той е преводач в Британския експедиционен корпус. Именно там трупа впечатленията, които отразява в първия си роман „Мълчанието на полковник Брамбъл” (1918). По-късно темата за Англия е продължена в редица негови художествени и публицистични произведения – „Ариел, или животът на Шели” (1923), „Животът на Дизраели” (1927), „Байрон” (1930). Световна известност получават и романите „Бернар Кене” (1926), „Климати” (1928), „Семеен кръг” (1932) и др. При започването на Втората световна война, 54-годишният писател постъпва като доброволец в армията. Поражението на Франция го принуждава да отпътува за САЩ, където написва редица исторически и публицистични материали. След края на войната се завръща в родината си и издава сборник с разкази, книгите „В търсене на Марсел Пруст” (1949), „Лелия или животът на Жорж Санд” (1952), „Септемврийски рози” (1954), „Олимпио или животът на Виктор Юго” (1955), „Тримата Дюма (1957). Последния си биографичен труд „Прометей или животът на Балзак” завършва през 1965 г., когато е 80 годишен. Умира през 1967 г.