АДDICTED

Трябва ти чаша, за да влезеш тук. Нека сетивата ти се преплетат, нека изгубиш представа кое е дума, кое е аромат и вкус, кое – грапаво докосване. Не искам да те лъжа – да, накрая има смърт, онази чиста, неподпра- вена и вяла радост, че отново правилата са пределно ясни, а това, че вече са излишни, е гаранция за голата им красота. Едва ли съм естет, но всяка фраза ме изкуша- ва като раждане на престолонаследник. Зная, че не си от търпеливите, че препинателните знаци те измъч- ват – зимно разсъбличане. И все пак ти си авторът, аз съм само разказвачът, болен от прераждания, зареден с енергия завинаги и неспособен да умре. АДDICTED Моят ад е моята крепост. Бавно се разхождам из кръговете му, докато получа световъртеж. Тогава спирам някъде в шестия кръг, до някой отворен гроб и започвам игра на думи или игра на дами, защото думите са моите дами. Аз ги ухажвам продължително. Предлагам им различни еретически наслади, епикурейски тайни, с които могат да постигнат себеизразяване. Но те са само сенки, на които отказано е най-дълбокото страдание и затова след ялова игра ги връщам пак обратно в гроба и продължавам по-надолу по-надолу…