Петър Дачев и Истанбул

„Близки непознати“ могат да се нарекат културите на българи и турци, на чието взаимно опознаване се е посветил някогашният ми студент по българска филология Хюсеин Мевсим. За един сравнително кратък период той успя да представи доста неща от двете култури в превод, да напише впечатляващи изследвания върху взаимните исторически и културни отношения между двата народа. Не просто с доброто владеене на двата езика, но и с широко хуманитарно познание за двете култури и с изтънчения естетически усет на поет. Проф. д-р Светлозар Игов Петър Петров Дачев (1896–1968) е роден в Котел, но е израснал в равнинния Добрич и в морска Варна. Куфарчето, с което тръгва към Босфора, е повече от леко, понеже в него не са подредени излишни предубеждения и никому ненужни нагласи. Този повече от скромен магьосник на багрите и думите, на сенките и светлините открива и успешно завладява за българското изобразително и словесно изкуство една не толкова (о)позната художествена територия, каквато представлява Истанбул, поради което отдавна е заслужил да бъде не само възкресен за ново творческо битие, но и да бъде вграден във фундамента на българско-турското приятелство.