Затворисърце

„Само не ме пускай“ казва онова необикновено момиче в ухото на героя, след като се любят за пръв път. Този роман прави това с читателите си. Подвеждащо лесен. Подозрително дълбок. Константин Трендафилов идва. Захари Карабашлиев Ти не можеш да спасиш никого – нито себе си, нито другите. Любовта обаче винаги ще те връща към мястото на престъплението… Към отказа да осмислиш собствената си вина. Или към способността да живееш предимно чрез вината. Константин Трендафилов ни предлага честен и изящен, направо стремителен роман, с много входове към българската история от 90-те години насам – и почти без изход. Но може ли да има изход от истината за нашето време. Марин Бодаков Две мъжки съдби, белязани от любовта. С различни любими, но с патила почти еднакви. Срещат се случайно и един на друг разказват живота си – откровено, честно, без страх. Романът на Константин Трендафилов попива техните разкази, за да ни ги предаде увлекателно и живо. И разбираме, че когато любовта говори, всичко друго замлъква смирено. Отворете „Затворисърце“, за да чуете гласа на тази беззаветна любов. Митко Новков