Литература на случаите. От Тютюн до Хайка за вълци

Ед­но по-под­роб­но хро­ни­ки­ра­не и ин­вен­та­ри­зи­ра­не на де­ав­то­но­ми­зи­ра­но­то ли­те­ра­тур­но по­ле в На­род­на ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия ще ни убе­ди как­во цен­т­рал­но място в съ­битий­но­то му въз­про­из­вод­ст­во за­е­мат т. нар. случаи. Tова са онези произшествия в литературата, около които се състоява интензивно струпване на мнения „за” или „против”, реакции на критиката и на властта, активиране на цензурата и на тайната полиция, мероприятия на Съюза на българските писатели и партийната организация към него, понякога – явна или скрита намеса на самия комунистически вожд, циркулиране на слухове и анекдоти, сложен избор пред автора, чието произведение е предизвикало реакциите, и т.н. Обик­но­ве­но слу­ча­и­те в НРБ-ли­те­ра­ту­ра­та се кон­ст­ру­и­рат око­ло про­из­ве­де­ния, око­ло ав­то­ри и из­да­ния, око­ло от­дел­ни ли­те­ра­тур­но-по­ли­ти­чески ка­зуси. Най-из­вест­ни­те са Слу­ча­ят „Тю­тюн“, Слу­ча­ят „Лю­ти чуш­ки“, Слу­ча­ят „Сол­же­ни­цин“, Слу­ча­ят „Ли­це“… Но са­мо те ли? Вече се за­го­во­ри за Слу­чая със „Спо­мен за стра­ха“/„Сти­хо­ве“ от Кон­стан­тин Пав­лов, за Слу­чая „Бе­леж­ник“ (сти­хос­бир­ка­та на Сте­фан Ге­чев от 1967 г.), за Слу­чая „Кол­ко­то си­на­пе­но­то зър­но“ на Ни­ко­лай Кън­чев (1968), за Слу­чая с ро­ма­на „Покри­вът“ от Ге­ор­ги Мар­ков, за два слу­чая, свър­за­ни с име­то на Иван Дин­ков – „На юг от жи­во­та“ (пре­то­пе­на сти­хос­бир­ка от 1967 г.) и „Хляб от тро­хи“ (по­вест­та от 1970/1971 г.). Инвен­та­ри­за­ци­я­та на всич­ки слу­чаи предстои. Пламен Дойнов е роден на 10.04.1969 г. в Разград. Завършва история и културология в СУ "Св. Кл. Охридски". Автор на книгите с поезия "Вик на мълнии" (1991), "Post festum" (1992), "Любовникът и Маестрото" (1993), "Висящите градини на България" (1997), "Мистификации" (1999; 2000), "Истински истории" (2000), "Кафепоеми" (2003; 2005). "Кафепоеми" е преведена във Франция (2006) и Унгария (2007). Автор на литературнокритическата книга "Литература в междувековието. Поглед към българската литература 2000-2003" (2004) и на двутомното изследване "Българската поезия в края на ХХ век" (2007). Един от авторите-съставители (съвместно с Б. Пенчев, Г. Господинов и Й. Ефтимов) на сборниците "Българска христоматия" (1995) и "Българска антология" (1998). Основател на авторския литературен театър (АЛТ), който до края на ХХ век играе следните по-важни спектакли: "Тела и текстове" (1992), "Смъртта на кръга "Мисъл" (1994), "Живи и мъртви в българската поезия" (1996), "Резерватът Висящите градини на България" (1997), "Как ехото заглъхва" (1998). Автор на пиесите "Една добра жена в една лоша зима", "Жана и Александър или Дон Жуан в старческия дом", "Къщата на Иван", "Гласовете на другите". За тях е отличен с наградите "Иван Радоев" (2001) и "Аскеер" (2006). Съставител на над 15 сборника и антологии с научна и художествена литература, между които "Академични дискусии" (2004), "1956" (2007), "Възрожденска поезия" (2007), "1907" (2008), "Имена на любовта. От Ана до Яна" (2008, съвместно с Й. Ефтимов) и др. Редактор във в. "Литературен вестник" (от 1993 г.). Доктор по теория и история на литературата. Преподавател в Нов български университет.