...А те изпълзяват нощем. Разкази

увате ли го? Тихото драскане по мазилката – ей там в отдалечения ъгъл на стаята. Не, не е слухова халюцинация. ТЕ са! Нима не усетихте преди минути потропването на стотици хитинови крачета по гладките теракотени плочи на коридора? ТЕ вече са тук. Спотайват се зад полуразлепения край на тапета и чакат изчезването на светлината. Защото ТЕ изпълзяват само нощем. Събрах ги накуп между страниците на тези „кратки измерения“. И е време да ги пусна. Гладни са и… са ужасно лакоми. Ще направят няколко гъвкави движения и ще се впият под ноктите на краката ви. Винаги започват оттам. Но не мислете, че ще ви удавят в кръв. Не, ТЕ са тихи, подмолни и почти не оставят следи. Може би за миг ще учестят дишането ви и дланите ви леко ще се изпотят. А, и зениците! Струва ми се, че вече са започнали да се разширяват. Нормално е. Защото ТЕ стоят отсреща, в сумрака на стаята, наблюдават ни и очакват нощта. ТЕ - моите… и вашите страхове.