Мислителят или насаме с един живял

Вие сте насаме с една необикновена книга. Не съм от хората, които се чувстват задължени да посочат на другите, да им кажат и да им обяснят, че нещата са там, където се намират, точно там и в никакъв случай другаде. Изразявам се така, за да вляза в тон с автора, за когото за втори път пиша предговор, изненадан, че такъв автор има и че точно аз от критиците трябваше да се срещна с него. „Мислителят или Насаме с един живял“ е произведение в което по много оригинален начин се разказва историята на един човек, който решава да се учи от грешките на другите хора за да не ги допуска и той, и чрез това да се превърне в „свръх човек“. Бихме могли да наречем тази творба психологически „роман“, който е изграден от изповеди с вътрешно обединени фрагменти. Тя може да се чете като цялостно произведение или пък като отделни разкази. Това дава възможност да бъдат задоволени литературните интереси на всяка една читателска аудитория. Никъде по страниците є не са споменати имена на хора, държави или пък градове. Проблемите, които тя засяга могат да бъдат охарактеризирани като проблеми, които могат да съществуват във всяка една личност и във всяко едно общество. Стилът с който тя е написана се променя във всяка следва- ща част, така както „еволюира“ начина на изразяване на главния герой. Не се боя да кажа, че тази книга, която на всяка своя страница предлага възможности пред способността ни да се удивляваме е едно начало, че с нея започва една традиция, една „доктрина“, или тя просто обозначава един нов начин на живот и на други нрави. Една такава книга би трябвало да излезе от ръцете на някой от големите модерни есеисти във Франция, Испания, Италия. И тогава ние бихме я приели като „свидетелство на времето“. Но тя не излиза от претоварения с книги кабинет, не излиза от ръката на мислителя, който държи на масата си големите томове на пресократиците или който е обмислил църковните отци. Тази книга излиза просто от ръ- цете на един, който е живял. Петър Георгиев – Рей се е задължил изключително много към литературата и към времето. Всяка негова следваща стъпка може да ни изведе към нови и неподозирани истини за човешкото съществуване. Владимир Свинтила 11 0ктомври 1996 София