- Обем: 128 стр.
- Формат в мм: 140х200
- Дата на включване: 04-06-2016
- ISBN: 9789548187824
- Категория: История и Археология
- Издател: Македонски научен институт
-
Меки корици
Погребаните идеали. Петте фатални грешки на Фердинанд Сакс Кобург Готски
Анотация
ПЪРВИЯТ ПРЕСТЪПЕН АКТ
Подменени договорености. Фердинанд стоварва върху българската армия почти цялата тежест на войната срещу Турция. Иска с цената на десетки хиляди жертви сам да обере лаврите от очакваната победа.
ВТОРИЯТ ПРЕСТЪПЕН АКТ
Османската империя е сразена за 28 дни и моли за мир. Европа е възхитена от героизма на българския войник. Доволни са и великите сили, защото няма да бъдат въвлечени в по-голям военен пожар, за който не са готови. Единственият недоволен е Фердинанд, защото иска продължаване на войната, за да влезе в Цариград, да възстанови Византийската империя и се провъзгласи за император.
ТРЕТИЯТ ПРЕСТЪПЕН АКТ
Фердинанд нарежда прекъсване на преговорите за мир в Лондон. Той иска още война и .... Цариград. Въпреки новите жертви, България е изправена пред реалната заплаха да загуби всичко.
ЧЕТВЪРТИЯТ ПРЕСТЪПЕН АКТ
Високомерието и чувството за мъст изцяло обсебват и замъгляват съзнанието на Фердинанд. Със заповедта от 16 юни 1913 г., за нападение на съюзниците, той хвърля България във война на четири фронта - безпрецедентен случай в световната история.
ПЕТИЯТ ПРЕСТЪПЕН АКТ
Лицемерието и митът, че Фердинанд е служил на българските национални интереси окончателно рухва. Една година преди Първата световна война той вкарва България в Тройния съюз. Втората национална катастрофа е неизбежна... 85.
ЗАЩО Фердинанд не бе детрониран?
Доц. д-р Йордан Величков завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“,след което работи няколко години като следовател и прокурор. През 1970 г. завършва Дипломатическата академия в Москва, където защитава научната тема „Международно-правни аспекти на македонския въпрос“, утвърдена лично от министъра на външните работи Иван Башев. Оценката на държавната комисия, включваща видни учени и председателствувана от зам.-министър на външните работи на СССР, е „отличен“. С това за първи път, макар и на научно ниво, се приема българската позиция по този въпрос, по който съветската страна е била въздържана. Специализира „Международни отношения“ в Лондон. Бил е на дипломатическа работа в Югославия, САЩ и Канада. Преминал е всички дипломатически рангове (III, II и I секретар, съветник и пълномощен министър) и стига до посланик и началник на отдел „Консулски“. От 1995 г. е и преподавател по международни отношения в ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград и в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на четири монографии и над сто публикации по външнополитически въпроси и междунационални и етнически проблеми. Като дипломат в САЩ (1979–1982 г.) и генерален консул в Канада (1986–1988 г.) пише серия от статии в американския печат под псевдонима Пирин Охридски, в които яростно и аргументирано защитава българската национална кауза и убедително разобличава фалшификаторите на историята. Особено силен е отзвукът сред българите в Америка и Западна Европа от публикацията „Да помним историята!“, отпечатана през 1982 г. В тази дейност са били посветени и му съдействат главният редактор на в. „Македонска трибуна“, големият родолюбец Антон Попов и съпругата му, както и ерудираният журналист от „Гласът на Америка“ и патриот Иван Илчев.