Лиценз за щастие. Будистки приказки за просветление

Един мъдрец имал дванайсет ученици и дъщеря, която всички те харесвали. Един ден обявил, че има два проблема: да реши кой от тях ще бъде най-добър съпруг и как да плати за пищна сватба. Ето защо обявил състезание. Учениците трябвало да се промъкнат в селото през нощта и да откраднат каквото могат, без никой да ги види. Който откраднел най-много, щял да спечели дъщеря му. През следващите дни учениците се промъквали в селото и открадвали каквото могли. В края на седмицата той ги събрал, за да обяви резултата. - Всички откраднахте много, с изключение на едного, който не е донесъл нищо. Защо? - Трябваше да следвам указанията ви, учителю – отговорил младежът. – Казахте ни да крадем, стига никой да не ни види. Аз влязох в много къщи, докато всички спяха. Но всеки път, щом се наканех да взема нещо, усещах, че някой ме гледа. Затова си тръгвах с празни ръце. - Щом всички са спели, кой тогава те е наблюдавал? – попитал учителят. - Аз се наблюдавах. Виждах как се каня да открадна. Ето защо не взех нищо. - Много добре! – възкликнал учителят. – Имам поне един мъдър ученик, който ме е слушал през годините. Всички останали, глупаци такива, вземете откраднатите вещи и ги върнете обратно. И помнете, каквото и неморално деяние да извършите, някой винаги ще ви види. Този някой сте самите вие. Понеже го виждате, ще се чувствате зле и ще страдате.