Корените на омразата. Моята истина за исляма

Тя е взимала интервюта с терористи, тирани, пълководци и императори. Говорила е с войници на бойното поле и е летяла със самолет-цистерна над Кувейт по време на Войната в залива. Разболява се тежко, след като вдишва пушеците на запалените от Саддам петролни кладенци. Тя е скандална, непримирима, често крайна и винаги провокативна. Тя е Ориана Фалачи – един от най-известните журналисти на 20-и век. Нейните репортажи, интервюта и мнения за на исляма и Близкия изток продължават да са актуални и днес. Предсказанията ѝ за бъдещето на Близкия изток и Европа звучат плашещо и някои вярват, че те започват да се сбъдват. Дори и да не сте съгласни с нея обаче можете да научите много от нейните статии, които са ценен исторически извор за духа на 20-и и началото на 21-и век. В тях Фалачи обрисува тази епоха на насилие, петрол, тероризъм, революции и идеологии, които пораждат омраза, а тя, от своя страна, поражда още омраза. В книгата „Корените на омразата. Моята истина за исляма” италианският издател на Фалачи – Rizzoli, е събрал 37 от най-знаковите ѝ материали, публикувани в период от 1960 г. до 2005 г. Сред тях ще откриете интервюта с последния ирански шах Мохамед Реза Пахлави, с Ясер Арафат, Муамар Кадафи, аятолах Хомейни, Ариел Шарон, Мохамед Али. Ориана показва какво в действителност се крие зад думи като социализъм, ционизъм, национализъм и най-вече зад думата ислямизъм – заплахата, за която италианската журналистка не спира да предупреждава Запада до края на живота си. Читателят има възможност да проследи как с годините се е променял Близкият изток, къде се корени омразата и как Ориана Фалачи стига до позицията, че Европа е във война и ни предстои ислямско нашествие. Ориана Фалачи (29 юни 1930–15 септември 2006 г.) е едно от най-известните имена на италианската журналистика, която провокира света с нападките си към исляма след атентатите от 11 септември 2001 г. Още 14-годишна се противопоставя на нацизма в родния си град Флоренция; по-късно става репортер и пише остри критични статии за поствоенното общество. През 60-те години на XX в. работи като военен кореспондент във Виетнам, Близкия изток, Южна Америка, отразява индийско-пакистанската война, пише за медии като „Ню Йорк таймс“, сп. „Лайф“ и лондонския в. „Таймс“. Налага собствен стил в журналистиката със своите конфронтационни и персонифицирани интервюта чрез разговорите си с личности като Хенри Кисинджър, палестинския лидер Ясер Арафат, иранския шах, аятолах Хомейни, режисьора Фредерико Фелини, Индира Ганди, гръцкия революционер Александрос Панагоулипос, Голда Меир, Лех Валенса, Фидел Кастро, Муамар Кадафи, Дън Сяопин, актьора Шон Конъри и още много други знаменитости.