Договорът за Концесия

Настоящото първо по рода си у нас цялостно изследване на договора за концесия няма амбицията да разреши по безспорен начин всички въпроси, които тази неуреждана в законодателството ни от 1947 г. до 1991 г., и все още недостатъчно изследвана в правната литература проблематика поставя. То се стреми само да ги набележи, като, разбира се, предлага своите отговори на базата на съществуващата нормативна уредба. Новостта и икономическата значимост на проблемите, както и динамичното развитие на законодателството в тази област през последните месеци по необходимост дадоха отражение върху структурата, а оттам и на обема на труда. По съдържание той се отличава от класическата схема на разглеждане на отделните договори, тъй като завари почти пълно отсъствие на значими теоретични разработки и на каквато и да е съдебна практика по такива важни за него категории като: монополните права на държавата и техния обект, нейните суверенни права върху обектите по чл. 18, ал. 2 и дейностите по смисъла на ЗК (и в по-широк теоретичен план), правната същност на разрешението за извършване на дейности, монопол на държавата, общия правен режим на обектите на концесионния договор по чл. 4 и 5 ЗК и съпоставянето му с този по специалните закони (за подземните богатства, за горите, за водите, за далекосъобщенията, за радиото и телевизията, за енергетиката и енергийната ефективност, за използването на ядрената енергия за мирни цели, за контрола над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, представляващи само част от десетките нормативни актове, изследвани във връзка с тази материя), както и множество други. Това дава основание концесията да се разглежда в широк смисъл като акт на позволение, с който се отменя за определен срок и по отношение на определено лице забраната да се използват определени обекти и/или да се извършва определен вид дейност, включващ както концесионното право на ползване, така и разрешението за извършване на дейности, монопол на държавата, а и на дейности, които нямат такъв характер, но по силата на ЗК или на специален закон са подчинени на концесионен режим. Така посочените проблеми и този първи опит да се предложи квалификация и решение по тях вече са достатъчно основание за предизвикване на дискусия в правните среди.