Завръщането на думите

Средновековният философ Пиер Абелар (ХІІ век) в автобиографичното си съчинение „История на моите нещастия“ описва подробно своята „забранена“ любов с ученичката си Елоиза. След като роднините й го наказват жестоко с кастриране, двамата се разделят и отиват в манастири. Свързва ги само кореспонденцията им. В нея тя споделя любовта си към него, а той – любовта си към Бога. Внимателният прочит на произведението му създава впечатление за твърде субективна изповед, която не оценява и дори пренебрегва чувствата на Елоиза. Любовната им драма е представена изцяло през неговия поглед, докато гласът на Елоиза се губи нечут и изчезва във вековете. В романа на Гоце Смилевски за първи път ни е поднесена нейната истина за съкровените й преживявания и душевни терзания, „озвучен“ е нейният глас, който разказва трагичната история – още от ранните години на любовта й, през раздялата с Абелар и болката по отнетото й дете. „Завръщането на думите“ представлява ярък портрет на най-образованата за времето си жена в Париж, трагично оплетена в кълбо от любов, амбиции, страсти и безпощадни нрави в сурова епоха. Гоце Смилевски е роден на 9 април 1975 г. в Скопие. Учи общо и сравнително литературознание в университета „Св. Св. Кирил и Методий” в родния си град. Продължава образованието си в Карловия университет в Прага, а след това прави докторска дисертация в Европейския университет в Будапеща. Публикува първия си роман „Планета на неизкуството” през 2000 г. Следващата му книга – „Разговор със Спиноза” – е обявена за роман на 2002 г. в Македония. Преведена е в САЩ, Словения, Полша, Сърбия, Хърватска, Финландия. Заглавието получи високата оценка и на българската публика – както на критиката, така и на читателите с по-изтънчен вкус. За третия си поред роман, „Сестрата на Зигмунд Фройд“, Гоце Смилевски е носител на Наградата за литература на Европейския съюз за 2010 г. Автор е на пиесите „Спиноза” и „Три малки танцови стъпки през границата”. „Сестрата на Зигмунд Фройд“ затвърждава впечатлението от вдъхновените творчески търсения и ерудицията на младия автор. Европейската критика неслучайно отличи произведението с Наградата за литература на Европейския съюз (2010). Зигмунд Фройд е една от най-известните исторически фигури, но какво знаем за неговите сестри? Когато нацистите нахлуват в дома му, Фройд се сдобива с виза, но и с възможност да определи хората, които ще вземе със себе си. Той избавя своя лекар, домашните помощнички, кучето, сестрата на съпругата си, ала нито една от четирите си сестри. Така те се озовават в концентрационния лагер в Терезин, докато брат им изживява последните си дни в Лондон. Базиран на документалистика, този изпепеляващ роман е озвучен с гласа на Адолфина – най-малката и най-благата от сестрите на Фройд - една умна и чувствителна жена, отритната от майка си, която никога не сключва брак. Свидетел на гения на своя брат, както и на културното и артистично великолепие на Виена в ранните години на двайсети век, тя копнее за стил на живот, позволен на малко жени по онова време. От близостта с брат й в периода на тяхното детство, през любовта й към неин състудент и времето, прекарано със сестрата на Гюстав Климт във виенска психиатрична клиника, до мечтата й един ден да живее във Венеция и да има собствено семейство, сестрата на Фройд в този блестящ постмодерен текст въплъщава изумителната проникновеност и дълбоките чувства на една жена, чийто образ тъне в сенките на историята.