Диатриби

„Не съм ли без болки и страхове, не съм ли свободен? Кога някой от вас ме е видял да не успея в това, което желая, или да попадна на онова, което избягвам? Кога съм изразил недоволство от бог или човек, кога съм обвинил някого? Да не би някой от вас да ме е видял начумерен? Как се отнасям към тия, от които вие се страхувате и на които се възхищавате, когато ми се изпречат? Нали като към роби? А кой, като ме види, не си помисля, че вижда своя цар и господар?“ „Престанете, заклевам ви в боговете, да се възхищавате на материалното и да правите самите себе си роби на нещата, а после заради тях – и на хората, които могат да ви ги предоставят или да ви ги отнемат.“ „Та как се разрушава един акропол? Не с оръжие и обстрел, а с възгледи. Можем да разрушим акропола в един град, но дали можем да разрушим и акропола на треската, и акропола на красивите жени? И с една дума, можем ли да съзрем и акропола на тираните, които са в нас ежедневно при всички случаи, понякога същите, понякога различни? Та оттам трябва да започнем – с разрушаването на акропола в нас и с прогонването на нашите тирани.“ „Малко му трябва на човек, за да унищожи и погуби всичко, малко отклонение от разумното. За да преобърне кораба, на кормчията не му е нужна същата подготовка, която му трябва, за да го спаси. Достатъчно е да го насочи за малко срещу вятъра и вече го е погубил. И да не иска, достатъчно е да се разсее за малко и е погубил кораба. Нещо такова става и при нас. За малко да задремеш и си отива всичко, което до този момент си събрал. Затова внимавай за представите си и бъди винаги буден за тях.“