Бразилска пеперуда зад моето рамо

В средата на 80-те години на миналия век една комсомолска бригада в „Дом майка и дете“ изважда студентката Йоли от света на литературата с неговите високоморални идеали и я сблъсква с реалността, в която добротата съвсем не е нещо подразбиращо се. В отделението за увредени деца Йоли открива дете, което смята за здраво. Около самотните й усилия да го спаси се преплитат няколко сюжетни линии, изведени чрез съчетанието на документалната фикция с иносказателни импресии и евангелски мотиви. Героинята си задава простички, но фундаментални въпроси: за природата на истината, за предопределеността, свободната воля и смелостта да вършиш добро. Въпросите са риторични: всеки читател ще намира отговорите сам за себе си. Макар за Йоли алтернативата да е намиращата се извън координатната система на доброто и злото първична стихия на морето, романът на Анна Колчакова е преди всичко зов да не губим стремежа си към осъзната човечност, която да ни издигне над хаотичната съзидателност и сляпата стихия на случайността. Анна Колчакова е родена в Бургас. Завършила е СУ „Св. Климент Охридски“ и е работила като учителка по руски и немски език. Има следдипломна специализация по теория на превода. Участвала е в авторски екип, създал експериментален модел за общообразователно училище в София. Публикувала е в периодичния печат и в сборници лирика, разкази и специализирани статии в областта на педагогиката и теорията на превода. Участва като автор в 8-томника на Института за литература при БАН „Преводна рецепция на европейските литератури в България“. Има награди и номинации в конкурси за поезия и проза. Автор е на две стихосбирки и романа „Възшествието на маймуните“ (2013). Драматична история от 80-те години на ХХ век за спасението на едно дете от неговото официално обезчовечаване, от превръщането му в набор от органи, в опредметена твар, която да бъде подмятана от един социален дом в друг, докато не срещне... злочестия си край. И библейската нишка е ясно проследима: романът разказва за неразбирането, раздразнението, омразата и агресията на хората, когато сред тях се появи спасител. Или Спасител. Весела Генова Актуалността на подобна художествена провокация към днешното българско общество можем да свържем както с критичния поглед към близкото минало, така и с все повече наблюдаваното обезстойностяване на човешкия живот в днешната българска хуманистична запуснатост, т.е. с нарастващото неразбиране, че човешкото същество е творение, в което своите дялове имат както природата, така и човешката воля, но без човеколюбиво общуване и междучовешка обвързаност то е обречено. Младен Влашки