Савската царица, Лилит и гарванът

В последното десетилетие академичната библеистика направи своите първи крачки в България. Приносът на автора е не само, че е пионер в тази област, а и в научния му обектив, включващ познание на иврит, традиционни и съвременни интердисциплинарни методи и толерантност, чрез които системно проследява цветовете, за да разкрие неподозирани дълбочини и хоризонти в познаването на библейския текст. Пълното описание на бялото (2010) и червеното (2014) са разгледани в две мащабни монографии, а многоцветията (зелено, синьо-червено-пурпурно-бяло, бяло-синьо, черно-бяло-червено-сиво) – в трета голяма монография (2006). Те са придружени от две книги, посветени на по-частни теми, в чиято сърцевина са цветовете – бялото в „Библейското магаре“ (2011) и червеното, огънят и червената кобра, които в иврит са една и съща дума със серафим („Архангелите в Библията“ 2013). „Савската царица, Лилит и гарванът“ е третата книга, представяща отделни библейски персонажи. В нея Мони Алмалех ни повежда в черните информационни пространства на Библията, за да видим, че черното не винаги означава траур, жалеене, смърт. В книгата са разгледани и многобройните уникални качества на Соломон, и мястото на чернокожите хора в Библията и в следбиблейската епоха. Представени са мнения и хуманитарни анализи за трите персонажа, тълкувания от юдаизма, християнството и исляма. Мони Алмалех е редовен професор в Нов български университет и гост-професор в Института за български език – БАН (2003 – 2014). Научните му интереси са в областите българистика, хебраистика, семиотика. Специализира две години в Ерусалимския еврейски университет, Израел при проф. Димитрий Сегал. Познаването на иврит му позволява да разглежда оригиналния библейски текст в съпоставка с различни преводи с инструментариума на традиционното и модерното езикознание и хуманитаристика. Резултатът са монографии върху библейския текст – „Цветът в Петокнижието“ (2006), „Светлината в Стария завет“ (2010), „Библейското магаре“ (2011), „Biblical donkey“ (2012), „Архангелите в Библията“ (2013), „Червените кодове в Библията“ (2014). Автор е на първия „Ивритско-български речник“ (2004; 2011). Интердисциплинарният анализ на цветовете е характерен за трудовете му върху Библията, фолклора, художествената литература и рекламите – „Balkan Folk Colour Language“ (1996), „Цветовете в балканския фолклор“ (1997), „Цвят и слово: психолингвистични и прагматични аспекти“ (2001), „Корени. Семиотика на цвета“ (2006), „Езикът на цветовете“ (2007; 2012), „Семиотични изследвания на търговската марка ІІ част: семиотика на цвета в рекламата“ (2011), „Advertisements: Signs of femininity and their corresponding color meanings“ (2011).