Ползата от безполезното

Изобщо не е вярно (дори във време на криза), че полезно е само онова, което носи печалба. Дори в западното общество, смятано за по-меркантилно, съществува знание, според много хора безполезно, което обаче се оказва по-полезно от другото, намирано априори за полезно. Книгата на Нучо Ордине е призив, манифест, както той самият го нарича, който си поставя за цел да обърне внимание (по­средством мислите на класици като Платон, Аристотел, Овидий, Пико дела Мирандола, Монтен, Данте, Бокачо, Петрарка, Сервантес, Шекспир и др.), как обществото ни, обсебено от притежанието и завладяно от бесния стремеж към печалба, рискува да създаде хора с изсушен дух, лишени от чувства, изпразнени от артистичен порив. Такова общество компрометира възпитанието на децата, училището и университета, потиска изкуствата и креативността, обричайки човечеството на все по-малко човечност, любов и топлота. Нучо Ордине (малкото му име всъщност е Диаманте) е роден през 1958 г. Той е страстен любител на книгите и литературата, защитник на всички онези „безполезни“ на пръв поглед неща, без които човечеството не би могло да съществува. Преподавател е по литература в университета в Калабрия. Интересите му са в областта на хуманитаристиката и Ренесанса, на които е принесъл в дар „Теория на новелата и на смеха през XVI век“, „Срещи със знанието“, „Три корони за един крал“ и др. Особено внимание Ордине отделя на Джордано Бруно, на когото посвещава три книги, които са преведени на единадесет езика, сред които китайски, японски и руски. Носител е на много почетни награди на Франция, Италия и Русия. Приятел е на Джордж Стайнър, който му посвещава книгата си „Моите ненаписани книги“.