Изгорени писма

О, стиховете пламнали – поезия недостижима! Петър Краевски, из „Сомнамбул“ *** ЗАБРАВЕН СТИХ Петре, писал си го някога: Младостта е хапче екстази, а животът ти нататък: бетаблокери, виагра, лексотан, хомеопатия и хронична абстиненция – все по-силна и до гроб. Всъщност, младостта е стих, който плаче за редакция, но умира в рутината, ще ти кажа днес, младежо. *** ХЕРМИ На доц. Владимир Янев Младостта – чудата територия, алогична и жестока диктатура. Границите ѝ са хоризонта и утопиите – нейната реалност. Сутрин хванеш пътя, а по обед неусетно станал си невъзвращенец.