За истинското и лъжовното благо

Творчеството на Лоренцо Вала (1407-1457) отдавна е получило заслужено признание за приноса към мащабната реформа в мисленето и в начина на живот, осъществена от хуманистите през XV век. Жизнената история на Вала разкрива интелектуалния път и търсенията на един независим, свободолюбив, дързък човек, който с идеите си, но и с финия усет към езика и филологическата култура, допринася за богатството в разгръщането на ренесансовата философия. Вала безспорно има заслуги не само като мислител, а и с делата си и с реалното участие като подбудител в един цялостен процес на обновление в културния, църковния и политическия живот на Италия. В изпълнената с превратности житейска история на Вала на прага на две епохи се преплитат и бунтът срещу схоластиката и църквата, срещу закостенялостта и догматиката на мисленето, отдалечило се от реалния живот и изгубила усета за пластичността на езика и словесността, и възхитата от изкуството и философията на древните в преоткритата от хуманистите традиция на античността и класическото образование, и историческото съзнание за съучастие в градежа на нова духовна култура.