Буик 8

В продължение на двайсет и две години служителите от отряд Д на пенсилванската щатска полиция ревниво пазят тайна, която може да промени света. Западна Пенсилвания, 1979. Непознат мъж изоставя буика на бензиностанция и безследно изчезва. Пътните полицаи закарват на буксир „осиротялата“ кола в склад Б в местното управление, а когато започват да я разглеждат… зяпват от изненада. Двигател има, само че нищо не му е наред. Буикът е бутафорен, но… как тогава е стигнал до бензиностанцията? Няколко часа след като полицаите Рафърти и Уилкокс я откриват изоставена на една бензиностанция, Рафърти изчезва безследно. Тогава на всички от отряд Д става ясно, че буикът е повече от опасен... И че никой не бива да научи... През двайсетината години, последвали този ден, всеки, влязъл в склад Б., усеща надигането на страховита вълна, интуитивно долавя невидимото присъствие на нещо отвратително и ужасяващо. Всъщност ужасите не остават само въображаеми. Накрая са съвсем реални. От време на време в склада проблясват ослепителни мълнии, чува се зловещо бучене, температурата рязко спада, земята се разтриса… Всички си дават сметка, че буикът е много, много опасен, но упорито пазят в тайна съществуването му. През есента на 2001 осемнайсетгодишният Нед, син на загиналия полицай Уилкокс, започва да идва в участъка, готов да се захване дори с най-неблагодарната работа. Скоро той става член на семейството на хората със сиви униформи. И те го посвещават в тайната… която скоро ще оживее в склад Б. *** Роден на 21 септември 1947 г. в Портланд. Споделя в интервю, че прочитането на томче с разкази от Х. Ф. Лъфкрафт го накарало да се почувства у дома си и това определило бъдещето му. Издаването на първият му роман Кери (1974) му позволява да се отдаде изцяло на писането. Следват Сейлъмс Лот, Сияние, Мъртвата зона, Живата факла, Куджо, Кристин, Гробище за домашни любимци, То, Мизъри, Зеленият път, сборници с разкази, поредицата Тъмната кула и още, и още... Появата на няколко романа (Гняв, Дългата разходка, Пътна мрежа, Бягащият човек, Проклятието) с автор Ричард Бакман, съдържат намеци, които бързо са разконспирирани от феновете на Кинг, и той признава авторството си. Жестока катастрофа, сякаш излязла от някоя от книгите му, едва не го оставя инвалид. Въпреки тежкото си възстановяване и слуховете за оттегляне, той продължава да пише. Тиражите му надхвърлят 350 млн. и книгите му продължават да се преиздават. Множество от историите са адаптирани за киното и телевизията, Има десетина награди Брам Стокър (едната - за цялостен принос), Хюго, 5 награди Локус, 6 награди на хорър гилдията, 4 Световни награди за фентъзи и много други. Той несъмнено е Кралят на ужаса.