Моята антология. Поезия

При толкоз песни и поети, земя, ще чуеш ли и мен? Във слънцето ти хляба свети и озарява моя ден. По-ведър от планински вятър, от глътка изворна вода – с безмълвието на житата вървя към срещата с дъжда. Не бързам – всекиго да чуя и всеки да ме разбере. За песен сбирам прости думи – тъй както здравец се бере. Наесен – винаги последен – като най-есенния клон: от сладки плодове приведен, ти правя мълчалив поклон. 1966