Шерлок Холмс и жълтото лице

Твърдя, че историите за Шерлок Холмс са класическа литература - не зapagu съчетанието на трикове и ребуси, не заради острата мелодрама, която се среща в повечето детективски истории, а заради силата на въображението и стила. Това са приказки, както самият Конан Дойл уточнява в предговора към последния си сборник, едни от най-забавните и най-великолепни приказки, писани някога. Едмънд Уилсън Близо 30 творби на Артър Конан Дойл от създаваната десетилетия сага за Шерлок Холмс остават непознати за българския читател. Други са разпилени в малки книжки и списания, голяма част от преводите са остарели, непълни или просто лоши. А вече немалко поколения читатели в цял свят откриват за себе си завършената вселена, която изграждат разследванията на най-прочутия детектив. Над 1200 са страниците в Интернет, пряко или косвено свързани с Шерлок Холмс и автора му. Творчество на Конан Дойл, включително опусите за Шерлок Холмс, принадлежат към наложилия се в края на XIX век неоромантизъм, който пряко се свързва с господстващи в края на XX век литературни тенденции и течения с припознаването на играта, на измислицата и „несериозното". Всяко поколение пренарежда литературното наследство и преформулира списъка на класическите творби. Книгоиздателска къща Труд предлага в 6 тома цялата поредица от приключения и разследвания на Шерлок Холмс. Пет от разказите в този том излизат за пръв път на български.