Моята Америка се казва Еми (приказка-изповед за двата свята и един добър човек)

Една моя мечта се сбъдна – да напиша книга за моя живот в Америка… Искам да ви разкажа една приказка за нищото и нещото, за страната, която светът не познава, за страната, към която светът се стреми и за една рядко срещана порода – един добър човек! Този разказ е израз на болка, силна болка, защото всеки е роден да расте и дава плод от своя корен. Ние българите от ня­колко поколения бяхме обречени да пуснем „ТРАКТОРА“, за да изскубнем и корените си, за да изживеем що годе добре един­ствения си живот, даден ни от Господ, където и да е, но не тук в България. И това продължава! ТОВА СЪМ АЗ НАКРАТКО: – Майка – две дъщери, добре възпитани – Актриса – прекрасна (творя за публиката защото някои го правят за критиката) – Пианистка – посредствена – Спортистка – посредствена – Преподавател – Актьорско майсторство и Култура на говора – любимка на студентите – Сценарист – на каквото си поискам, но с много награди – Режисьор – на каквото си поискам (творя за публиката) – Заместник кмет по „Образование, Култура Социални дейности и Спорт”на район „Триадица”- сигурно съм се справила добре щом ме държат 8 години... – Член – на разни неща – съюзи, неправителствени организации и др. – Приятел – верен ЛЮБИМИ ХОРА – ЖИВОТНИТЕ И ДЕЦАТА МИ. ЛЮБИМИ ДУМИ – СВОБОДА , ЗВЕЗДА. КАКВО МРАЗЯ – НИКОГА НЕ ИСКАМ ДА ЧУВАМ ДУМАТА НИКОГА! За по-нататък не отговарям! Силва Аврамова