Евгения Марс извън сянката на Вазов

Книгата съдържа избрани творби на Евгения Марс (1877–1945), писателка, преводачка и общественичка, чието творчество не е издавано след 9 септември 1944 г. Подбрани са разкази, театрални пиеси, пътеписи, есета, спомени и интервюта, поместени в периодичния печат. В продължение на десетилетия името на Евгения Марс незаслужено остава в сянката на Иван Вазов. Народният поет я среща 17 години преди смъртта си, възприема я като близка приятелка и я издига в култ, като й пише развълнувани писма и й посвещава стихове. Сам по себе си този факт е достатъчно красноречив за творческото и човешкото обаяние на Евгения Марс, която блести със собствена светлина в културната история на страната ни. Авторка е на сборниците с разкази „Из живота”, „Лунна нощ. Разходка из Цариград”, „Белите нарциси” и „Човекът в дрипи”, на три драми, две от които са играни в Народния театър – „Магда” и „Божана”. Нейни разкази са печатани в чужди издания, есеистичните й творби се радват на одобрението на широк кръг читатели. През 1920 г. е наградена от цар Борис ІІІ с орден Дамски кръст ІІІ ст. с корона за гражданска заслуга, придружен от грамота в знак на признание за нейната “деятелност като писателка”. Нейна заслуга е издаването на енциклопедичния алманах „Полувековна България 1878–1928”, който съдържа изключително ценни статии, обзори и изследвания за първите пет десетилетия от развитието на новоосвободеното ни отечество. Евгения Марс и съпругът й д-р Михаил Елмазов, първият български дипломиран зъболекар, гостоприемно отварят дома си за българската интелигенция – в къщата им на столичната ул. „Бачо Киро” през 20-те и 30-те години всеки четвъртък се събира духовният елит на нацията. Така се ражда прочутият литературен салон на Евгения Марс, уникално културно средище с проекция и в нашата съвременност. На ползу роду е и дейността на Евгения Марс като председателка на Клуба на българските писателки.