Ей, народ поробен, що си тъй заспал?

Политик и държавник, председател на Народното събрание и премиер на Княжество България, Стефан Стамболов (31.01./12.02.1854 - 18.07.1895) е най-влиятелната личност в годините след Освобождението. Като младеж една циганка му предсказва, че ще стане "голям човек", но ще умре "на улицата". Под знака на това фатално предсказание минава животът му. Роден е в Търново, учи в Духовната семинария в Одеса, но след завръщането си попада сред българските революционери. Става апостол на Търновския революционен окръг, организатор на Българското опълчение, а по-късно - и на Кресненско-Разложкото въстание. Като политик стига до най-високите постове в държавата. Под управлението му България изживява невероятен икономически подем, но той пада главоломно от върха и година по-късно е брутално убит в центъра на столицата. Името му остава не само в аналите на историята, но и на литературата. В годините на националноосвободителните ни борби стиховете му възпламеняват сърцата и душите на българите, знаят се наизуст, пеят се и се разпространяват от уста на уста. Той е "съавтор" не на кого да е, а на гениалния Ботев. Общата им книга „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова” има особено силно влияние и въздействие върху българите в онази епоха. Стамболов си има своя талант – да бъде ясен, директен и окриляващ със стиховете си. И те влизат в сърцата на българите, думите му стават думи за всеки родолюбец. Любопитно е, че поставени и в съвременен контекст, много от тези поетични фрази зазвучат удивително съвременно – като упрек към безразличието на днешния българин към обществените дела, към търпението и примирението му. Изданието е спечелило конкурс на Министерство на културата.