Трима поети. Иван Пейчев, Александър Вутимски, Александър Геров

* * * He си отивай, ще ми бъде тъжно без твоите ръце. Не си отивай, ще ми бъде тъжно без твоите единствени ръце. Не си отивай, аз ще ти направя най-страшното признание. Под мостовете не шумят реки, когато ти не си със мен. Пристанищата са най-мръсно доказателство за липса на море, когато теб те няма. Не си отивай. Иван Пейчев РАДОСТЕН МОНОЛОГ Не съм затворен кръг. Стоя пред цялата безкрайност на света. И сутринта, и вечерта. Аз слушам как земята диша, усещам как се движи, как се зараждат бавно и растат децата, ручеите, пъпките. Над мен отхожда слънцето на път. Минавам между много стъпки - и сутринта, и вечерта. За да се върна пред безкрая на света. Не съм затворен кръг. Арександър Вутимски Смисъл и безсмислие Когато те налегне злото и страшна мъка без предел – все търсиш смисъл във живота, опора и далечна цел. Защо ти са? Какво печелиш? Безкрайността е без предел. Милиарди са във прах изтлели със смисъл, вяра и със цел. Живей със простота насъщна, с парчето хляб, със пролетта, със въздуха, що те обгръща, и слънчевата топлота. Тренирай се за проста твърдост като скалата и пръстта. Плюй на мисловната си дързост, приемай като сън света. Александър Геров