Тайните операции, които промениха света

“Зрънцето”, от което се роди идеята за тази книга, тази „история инкогнита”, беше хвърлено през далечната 1975 г. „Сеячът”? – „Шпионинът на ХХ век” Харолд Адриан Ръсел – Ким Филби. Фактът, че зрънцето „покълна” и роди настоящата книга, макар и 40 години по-късно, предполага, че е попаднало на подходяща почва. Голямото ми желание беше книгата да е „документално разследване”. За съжаление всичко, което се отнася до описаните операции, започнали през 30-те години на миналия век, продължава да лежи, заключено в архивите на три разузнавания – английско, американско и руско. Бях принуден да представя историята като „мемоарен роман”. Уверен съм, че истината, такава каквато е, а не писаната от победителите, някой ден, когато тайното стане явно, ще покаже, че съм бил прав. Защото още в книгата на книгите Библията е казано „Няма нищо покрито, което да не се открие, и нищо тайно, което да не се узнае.” ген. Тодор Бояджиев Беше лятото на 1912 година. Под палещите лъчи на африканското слънце, в новата столица на френския протекторат Мароко - Рабат, на първа аудиенция при султан Абд ал-Халиф отиваше със свитата си реалният управител – маршал Луи Юбер Лиоте. С характерната си категоричност маршалът се обърна към адютанта: – Искам алея с палми и сянка от щаба до двореца! – Но маршале, те ще дадат сянка едва след петдесет години... – Затова започвате да ги засаждате още днес! С тази фраза маршалът остава в историята. А името му става кодово название на най-продължителната тайна операция на британското разузнаване – ЛИОТЕ и на последвалата го американо-английска операция „Разцепващ фактор”. Целите им са в рамките на 50 години да изчезне от политическата карта на света държавата СССР и Източния блок. Операцията е утвърдена на 28 октомври 1939 година. Постига крайната си цел през 1991 година. „Закъснението” е само малко повече от година. Авторът генерал Тодор Бояджиев е работил повече от 30 години в българското разузнаване. Започнал като лейтенант разузнавач, стига до зам.-началник на разузнаването. През 1990 г. става първият главен секретар на МВР и получава и генералско звание. Паралелно с кариерата си на разузнавач е зам.-търговски представител на България в САЩ, пълномощен министър в мисията ни към ООН – Ню Йорк. С указ на губернатора на Оклахома е почетен посланик на добра воля на този американски щат. Депутат в VII ВНС и XXXIX. Автор е на книгите Човекът когото познавах, Разузнаването, Шпионажът като занаят, The INTELLIGENCE, Ким Филби в спомените на генерал Тодор Бояджиев и Разговори за разузнаването.