Уморен да се раждам и да умирам (семеен епос в няколко епохи)
Анотация
След екзекуцията на крупния земевладелец Симън Нао от Народния съд онеправданата му душа се озовава в ада, където се пържат класовите врагове. Присмехулният господар на преизподнята Ямаранджа му разрешава да се завърне в дома си, прероден като магаре. С ум и послушание Симън служи на предишните си подчинени, изненадвайки ги с неочаквани умения.
Но за зла участ, на магарето не е отреден щастлив живот. И така Симън се преражда отново и отново: като упорит бик, като плодовит нерез, като умно куче... Така той преживява героични и жестоки времена в селото, чийто господар е бил някога.
Романът започва на 1 януари 1950 г. и завършва на 31 декември 2000 г., като пресъздава конфликтите, породени от резките исторически промени в съдбата на Китай. Разказвачът закачливо води читателя през големи и малки приключения из висините и пропастите на китайската история.
Дълбоко човешкият роман на Мо Йен представлява искряща приказка в картини, бликаща от комичност и затрогваща чрез състрадание.
МО ЙЕН е роден на 17 февруари 1955 г. в Далан, провинция Шандун. Започва да публикува след края на Културната революция, а през 1986 г. излиза романът му “Червено сорго”, който е филмиран през следващата година и му донася широка известност. Автор е на единадесет романа, между които “Голям бюст, широки бедра”, “Изтезание със сандалово дърво”, “Мъжът, който отглеждаше котки”, “Промяна”, “Жаба” и др. Написал е много разкази и очерци.
Международното признание на бедното момче от Гаоми е изненадващо — през 2012 г. Мо Йен, почти неизвестен за света, неочаквано получава Нобеловата награда за литература, преборвайки претенденти като Харуки Мураками,
Амос Оз и Филип Рот.
Литературен делириум, какъвто и Рабле не би могъл да сътвори по-шеметен, нито пък Булгаков –
по-диаболичен. Ужасяващ и комичен, циничен и все пак изящно поетичен.
Улрих Барон
Виртуозна гротеска. Поетична. Пикантна. Написана на инат.
Фридрих Хан
Спиращ дъха спектакъл във времена на политически ад.
Дафне Шпринг