Корупцията и икономическата криза в Европейския съюз

Рушветът е най-добрата инвестиция според гръцкия корабен магнат Аристотел Онасис (1906–1975). А Силвио Берлускони, министър-председател на Италия (1994–1995, 2001– 2006, 2008–2011), с шестте си дела за корупция е най-добрият пример за недосегаемостта на политическия елит, докато е на власт. През 2011 г. международната организация „Прозрачност без граници“ проведе проучване в 25 европейски страни на националните системи за почтеност. От обобщените резултати на това изследване се направи доклад, който е първото всеобщо изследване на капацитета на европейските държави за превенция и противодействие на корупцията. Реализирането на проекта е част от паневропейска антикорупционна инициатива, която се осъществи с подкрепата на Генерална дирекция „Вътрешни работи“ към ЕК. В доклада „Пари, политика и власт – корупционни рискове за Европа“ се прави изводът, че близките отношения между бизнеса и правителствата увеличават риска от корупция и подкопават икономическата стабилност в Европа. Дефицитите в управлението, които са предпоставка за финансови и политически скандали, съществуват в почти всяка европейска страна през 2011 г. Призовават се страните да направят лобирането и финансирането на политическите кампании по прозрачни. Организацията препоръчва да се въведат ясни правила за лобистката дейност в 19 страни, да се забрани приемането на анонимни дарения от политическите партии. В доклада се отчита, че повечето от националните институции в Европа, които се борят с корупцията, са по-слаби от очакваното, въпреки че три четвърти от анкетираните европейци оценяват корупцията като проблем с нарастващо влияние. Нарастващо е влиянието й, защото няма политическа воля да се преборят с нея и институциите не работят ефективно. Тук напълно важи правилото, че „интересът клати феса“.