До оня свят и обратно. Какво видях за тридесет денонощия в кома

Не съм мистик, не съм и скептик. Споделеното тук няма за цел да убеждава когото и да било в каквото и да е. Аз само разказвам какво “видях”. Приемам, че то не е без значение за познанието, свързано с други светове, с други енергии, с друг начин на мислене и живеене. Безсмъртието винаги е било крайъгълният камък при търсенето на смисъла на човешкия живот. Вярата в безсмъртието е залегнала във всички религии, а търсенето на доказателства за живот след смъртта не е от днес и от вчера. В тази насока дори науката вече има своите постижения и открития. Пребиваването ми Там беше тежко изпитание за мен. Първото нещо, за което си спомних, когато се убедих, че вече не съм Там, бяха думите на моята баба Янка, че няма нищо по хубаво от Белия свят. Когато я питах къде е този свят, тя отговаряше: - Тука, тука е Белият свят, ако има други светове, то те са Черни светове. Аз бях в един такъв Черен свят, в света на Болката. В света на енергийните голи птици. Не пожелавам на никого да отиде Там, но съм сигурен, че колокото повече хора научат за този свят, толкова този живот, тук на земята, в това време и в това пространство ще изглежда по-прекрасен. Да си жив тук и сега е истинско чудо. Заклевам ви да не го пропускате. Защото често се случва така, че докато търсим безсмъртието и Бога, забравяме да живеем, забравяме да обичаме и сякаш отлагаме живота си за едно друго време и едно друго пространство.