Черната кутия: ниско прелитащи кучета

Това не е просто ново преработено издание, а опит за цялостно преосмисляне на сюжета, героите и темата на романа. Седем години след първото издание в България, писателят продължава да търси ключа към тази тайнствена история, която владее въображението му и буквално я пренаписва. Абсурдна, смешна и драматична - от първата до последната страница, новата преработена версия на романа излиза със заглавието „Черната Кутия: ниско летящи кучета” и вероятно ще остане в историята като един от най-интересните експерименти в българската литература. „Започнах да препрочитам Черната кутия с оглед на едно предстоящо издание в чужбина и установих, че в текста има редица неща, които днес бих написал по друг начин или въобще не бих написал. Защо пък да не взема да я пооправя? Полека лека се увлякох. Отначало само зачертавах, после започнах да дописвам. И така, без да се усетя, навлязох в капана на основния ремонт. Да не дава господ, както се казва. Всеки, който е правил основен ремонт знае за какво става дума. Барнеш тук, барнеш там, после се оказва, че трябва да барнеш и там, след това и там… Махаш бетон, наливаш бетон. Къртиш плочка, пада таван. А уж, щеше да минеш само с пролетно освежаване. Тръгваш с леки корекции и стигаш да бутането на стени и комини. Стремежът към съвършенство е обречена кауза. Така или иначе ремонтът е факт, време е за гости.” Алек Попов Най-забавният сериозен български автор Алек Попов прави това, което малко писатели имат смелостта да направят – изправя се лице в лице срещу една своя по-ранна версия и отново отваря Черната кутия. Това не е просто редакция на старата история, а нов роман, изпълнен с друго настроение и смисъл, решен в различен ключ, режисиран с непретенциозността, лекотата и дълбочината на един узряващ майстор. Захари Карабашлиев