Рая и синигерчето. Поредица Хлапе

Приказки като пъстри дрешки, с които децата уверено навлизат в чудния свят на Цветария. Все по-рядко можем да прочетем авторски приказки за деца. Дита Маркова е от малкото съвременни писатели, които пишат увлекателно и достъпно за днешните хлапета. Наред с традициите на българския приказен фолклор тя вплита съвременни сюжети и с много въображение извайва чудесни образи на цветя, растения, животни, природни явления и годишните времена, на които придава човешки качества. Книжката е подходяща както за по-големички деца, които умеят да четат, така и за по-малки, за които картинките ще са водещият приказен език. Пъстрите илюстрации ще ги въведат в образния свят на цветята и тяхната грижовна стопанка; на птиците, всяка със своя причудлив характер; на слънцето, вятъра и дъжда, които са извор на топлина и вода, така необходими за съществуването на прекрасната ни планета Земя. Приказно разработената тема за екологията и отношението на децата към природата прави съвременните истории на Дита Маркова много подходящи за предучилищно обучение. Приказките могат и да се драматизират, а картинките подсказват как точно да се направи драматизацията. * * * На българския книжен пазар обикновено се предлагат народни приказки. Съвременните авторски приказки са все по-рядко срещано явление. Дита Маркова е една от малкото съвременни писателки, които дръзват да посегнат към приказния жанр за деца. Още от първите редове читателят се среща с хубавата българска традиция на децата да се разказват приказки. Основният разказвач е изкусната цветарка и лечителка баба Сийка. Още по-интересно е, че съвременните истории на Дита Маркова са свързани със света на цветята. Героите и техните приказни приключения са от страната Цветария и градчето Цветен. Така авторката за сетен път доказва чисто българските корени на своите приказки: градинката и цветята в нея са както ги помним от бабините дворчета с цветни лехи и саксии по первазите на прозорците. В духа на българския приказен фолклор са и лечителските умения на баба Сийка, излекувала не едно и две деца с мехлеми и отвари от цветя и билки, които сама отглежда. Наред с традициите в разказването на приказки, Дита Маркова вплита съвременни сюжети и с много въображение извайва чудесни образи на цветя, растения, животни, природни явления и годишните времена, на които придава човешки качества. Така приказните герои са въвлечени във вълшебни приключения, противопоставяния, преживявания и истински емоции. Приказките на Дита Маркова впечатляват не само с пъстри герои и случки, но и с чудесния поетичен език, на който са написани. Авторката е използвала типичните за българския приказен фолклор епитети, но е обогатила приказния им характер с нови, чисто авторски, описания и думи, които изключително точно описват характерите на героите. Непременно трябва да се отбележи, че съвременните приказки на Дита Маркова са кратки и увлекателно разказани. Те са като пъстри детски дрешки, които всяко днешно дете може спокойно да облече и навлезе в един приказен свят. За по-пълноценното представяне и усвояване от децата на „Рая и синигерчето и други приказки” допринасят чудесните илюстрации на художничката Ралица Димитрова. Те са пъстри, ефирни, отговарят напълно на съдържанието на приказките и са неразделна част от тях. „Рай и синигерчето и други приказки” от Дита Маркова е истински образец за илюстрована книжка със съвременни приказки за деца. РАЯ И СИНИГЕРЧЕТО (откъс) Последните дни на снежната царица Зима по календара на сезоните се брояха на пръстите на две ръце. Но на нея сякаш и през ум не минаваше, че времето й изтича. Бавно и нежно покриваше земята с искрящо бяла постеля. Навярно искаше още да радва децата с пързалки и снежни човеци? Рая побърза да нахрани огладнялата си кукла Дара. Прегърна я мило и залепи носле о стъклото на прозореца. Там се оглеждаха заснежените клони на старата мушмула в двора. Момиченцето започна да разказва снощната бабина приказка. Ех, че смешни бяха в нея лудориите на хитрите мишлета Мики и Тики с мързеливия дебеланко – котарака Рижи. – Като излапал за три минути три големи, колкото великански юмрук, глави от риба сом, Рижи едва се довлякъл до затоплената камина. Полегнал на хълбок, изръмжал страховито, с лапа закрил очи и потънал в дълбок сън. Тъй непробудно спал цели три дни и три нощи. Най–сетне настъпил мигът, който Мики и Тики очаквали нетърпеливо, за да покажат „юнашка“ храброст. Лекичко пропълзели върху рижото му кожухче. И хей така: скръц–кръц, кръц–скръц, бързо прегризали дъъългите мустаци на лакомника. От майка си, хитрата мишана Стана, знаели, че с тях той подушва и лесно открива злочестите малки мишлета – неговата любима гощавка. Рая разказваше съвсем артистично приказката, сякаш старателно я бе репетирала. – Ти слушаш ли ме, приятелко? Ах, не ти се говори сега? Зная! Зная! Какво ли ще прави безмустакаткото Рижи, щом се събуди? Хм, ще разберем тази вечер. Приказката продължава… Изведнъж на широкия перваз на прозореца кацна красива мъничка птичка. Бе с остра човка, с къси сини крилца, плътно прилепнали към телцето, със силно издължена опашка. На червените й крачка стърчаха дълги извити нокти. Беше синигерчето, чието гнездо се гушеше в хралупата на високата круша отсреща. То запя: – Ичи–ичи–ичи–ичи!Иичи–иичи–иичи!Ичи–ичи–ичи! – Как се казваш, пиленце? – запита отвътре Рая. Синигерчето я наблюдаваше с лъскавите си пъстри оченца. – Знаеш ли, аз си имам сестричка? – похвали се тя и разлюля къдрокоса главица. – А ти имаш ли си?