Пръстенът на нибелунга. Рейнско злато. Книга първа

„Ходили ли сте на опера? Ако не сте, трябва непременно да опитате. Съвсем не е страшно. Даже напротив – изненадващо е колко омагьосваща си остава операта и днес, нищо че е малко по-ексцентрична от поп, рок и метъл концертите. Оперите са специални произведения на изкуството. А най-специална от специалните е знаменитата тетралогия на Рихард Вагнер „Пръстенът на нибелунга“. Оставила е толкова дълбок отпечатък в човешкото развитие през последния век и половина, че с времето се е превърнала в същинско море, което на моменти може да се обхване с поглед само от космически кораб (или, казано с надути думи, „Пръстенът“ е станал същински културен архетип). Не ви се вярва? Та по вълните на сътворената от Рихард Вагнер история плава дори флотилията на Дж. Р. Р. Толкин, а няколко цистерни солена вода си е донесъл и Дж. Р. Р. Мартин. Няма начин да не сте чували за него. За Вагнер също. А чели ли сте Тери Пратчет? Ако не сте, отделете му време. Неговите книги са такова мащабно събитие в съвременната литература, каквото са били оперите на Вагнер в края на ХIХ век за тогавашната европейска култура. Въобще, фентъзито... съвсем не е толкова ново, колкото си мислим. То всъщност е много старо, защото Вагнер взема за основа на действието в цикъла си древните германски митове и скандинавски саги. Дървото на живота в тетралогията обаче е усукано по вкуса на композитора и взаимовръзките между отделните му „етажи“ и дори конкретни герои са силно променени. Дотам, че разпознаването на някои изисква солидна подготовка и ровене в източниците, а други са преобърнати с краката нагоре. Останалото... е музика. Над петнадесет часа грандиозна оперна сага за пръстена, който владее съдбата на света, за обречените на гибел богове, за героичните простосмъртни – и за силата на любовта. Във фентъзитата обикновено за това се разказва, нали така? Това беше и причината, когато чух за първи път идеята да се направи илюстрирана адаптация по либретото на „Пръстена“, едновременно да скоча до тавана и да си кажа, че е невъзможна задача: шанс, какъвто се отваря един път в живота, но и изискващ пресъздаване на цяла митология наново, и издирване, и завързване на цял куп висящи връзки и връзчици. Така че добре дошли в магическата вселена на Рихард Вагнер, качете се в клоните на Игдразил и да поемем на пътешествие из световете на богове и герои...“ Елена Павлова