Богхраними

НЕ ИДВАЙ Тая нощ е гъста пшеница. Тая нощ е топла кръв и люлчина песен. На огъня, който запалих, млечни царевици се пекат. Дъхът им е познат като пътеките наоколо. Тая нощ е южна, моя. Ничия! Беломорец разпалва главните. Магьосник си ти. Ти създаваш тая нощ край мене. Неистински треви допяват стъпките ти. Дърветата споделят твойта сянка. Дъхът ти лъхва – земен дъх. В гърдите ми се гърчи зов. Сподавям те и проглушавам себе си: Не идвай! * * * Река насън. И докато ме помниш, ще се лея. Не съм дори добра, а само паметна. Закриляй ме от суета. И вярвай ми. Защото съм дълбоката и тихата река. МЪЖЕ Деца на Живота, Стремежа и Подвига – весели, главоломни и сигурни. Пият вино и яздят коне. Вечно тръгват за някъде. Носят оръжие и знаят да стрелят, защото не знаят да раждат.