Човекът в търсене на себе си

Авторът е американски екзистенциален психолог. Той е автор на влиятелната книга „Любов и воля“ през 1969 г. Макар че често е асоцииран с хуманистичната психология, той се различава от другите хуманистични психолози като Вирджиния Сатир, Ейбрахам Маслоу и Карл Роджърс в наблягането върху трагичните размери на човешкото съществуване; за разлика от тях, той построява мисленето си около принципите на екзистенциалната философия. Мей е близък приятел на теолога Паул Тилих. Неговите работи включват „Любов и Воля“ и „Куража да създаваш“, по-късно и книгата на Тилих „Мъжеството да бъдеш“. В живота си все търсим нещо, което сме изгубили или пък нямаме, но силно искаме да постигнем. Кога и защо започваме да търсим себе си? Това е въпросът, на който първа книга от серията „Класици на психотерапията“ дава отговор; но този отговор е от онези, които по-скоро ни карат да се замислим. Роло Мей е един от основателите и е сред най-ярките представители на екзистенциалното направление в психологията и психотерапията. Роден в началото на миналия век (1909), той се фокусира върху проблемите на хората от западното общество в средата на ХХ в. Самотата, обезверяването, постоянната тревога според Роло Мей съпътстват човека във всички времена на социален хаос и крах на ценностната система. Ако съществуването в подобна ситуация може да има предимства, то те са в изострящата се необходимост човекът да търси жизнена опора вътре в себе си, категоричен е Роло Мей. Именно в това се състои и непреходната стойност на тези книга – могат да се открият много паралели между описаното от автора за отминал исторически момент и ситуацията ни днес. Възможно е за някого обсъжданите от него социални въпроси и решения да изглеждат остарели и вече в историята, но повечето читатели ще се съгласят с мнението на Роло Мей в края на книгата: всъщност епохата няма значение. „Основният въпрос е как човекът, съзнаващ себе си и времето, в което живее, чрез своите решения е в състояние да постигне вътрешна свобода и да живее съгласно своята цялостност.“ Росица Георгиева