Не, това не са глезотии. Какво да правим, когато детето реве, тръшка се, не иска да си ляга и изобщо се държи напълно нормално

Всеки родител има моменти, в които му се иска да разполага с указание за ползване, пътна карта или GPS навигация за необятната джунгла на взаимоотношенията с детето. Какво да правим, когато малкото ангелче се затръшка на пода в магазина? Как да го отучим от биберона? Защо реши да скача по леглото точно когато бързаме да излезем? Как да го накараме да си пише домашните навреме? Колко джобни да му отпускаме? Нормална ли е една или друга негова проява? Алисън Шейфър, авторката на „Скъпи, провалих децата”, съумява да рационализира тревожната плетеница от въпроси, терзаещи родителите. Тя систематизира най-честите родителски въпроси и предлага ясни, кратки и логични отговори и предписания за действие. Книгата й отговаря утвърдително на сложния философски въпрос: възможно ли е възпитание без наказания, викове и крясъци. Нещо повече, Шейфър утвърждава демократичния модел на родителство и убедително сочи предимствата му във всяка ситуация, възникваща в хода на порастването. От позицията на опитен терапевт, автор на книги и не на последно място родител, тя се обръща към здравия смисъл в нас. Опрат ли нещата до съвети, родителите заставаме нащрек. Но Алисън Шейфър намира верния тон, използвайки хумор и съпричастие, за да осветли ситуацията и да ни помогне да си изградим план за действие. Авторката не дава готови рецепти, които действат с магическа пръчица, тя ни подсказва как да намерим модела, подходящ за нас, за нашето дете и нашето семейство. „Не, това не са глезотии” е ценен спътник в сложното и вълнуващо пътуване, наречено възпитание. Алисън Шейфър е сред светилата в областта на семейната психотерапия, възпитанието и отглеждането на деца. Води рубрики в едни от най-известните списания за родителство, изнася лекции и участва в конференции в цял свят. Българските родители вече познават стила й, благодарение на сензационното заглавие „Скъпи, провалих децата“, което излезе през март 2014 г. Книгата предлага рационален модел на възпитание на децата, избягващ недъзите на свръхтолерантността и на деспотизма в отношението към подрастващите.