Владетелите

Тази книга е смел, иновативен и напълно самостоен опит да се преразкаже българската съдба през красивия скепсис на литературата - от Аспарух до края на Второто царство. Калин Терзийски посвещава по един разказ за всеки наш владетел, преплитайки историческото си познание със своя мета-поглед и с бясното си въображение. Крайният резултат е ироничен поглед върху изначалното „българско”, съчетан с изстрадания хуманизъм на искреното родолюбие. Тук и само тук ще разберете защо Телериг се колебае, защо Борис I Покръстител се бори да не падне до „Тартара” на своите еротични помисли и защо Михаил ІІ Асен ненавижда света на възрастните. „Владетелите” е едно невероятно пътуване назад към корените, в което нашето „дълбоко родно” – и често травматично - е погледнато през очите на постмодернизма. Мислех, че знам всичко за родната история и че отдавна съм прочел всичко важно на български – но „Владетелите” на Терзийски пробуди в мен рудиментарната „българщина”. Ивайло [Noisy] Цветков Бързо предисловие Когато Калин Терзийски ме покани за редактор на книгата, която държите, аз си признавам, че се поколебах – не за друго, а защото нямам кой знае колко високо мнение за съвременната българска литература, и почти не я следя. Но с Калин ни свързва над 15-годишно on-off приятелство, затова посветих известно време на досегашното му творчество – и, за моя приятна изненада, харесах романа „Алкохол” и особено сборника разкази „Има ли кой да ви обича”. Разбира се, имам купища критически забележки (иначе няма да съм аз), но това не е важно. Важното е, че с „Владетелите” Калин не само се е преборил с ужасното и мъчителното в изказа, но вече се „легитимира” като мъдър, зрял, проникновен писател. И тази книга за мен е не само удовлетворение от непосредственото, но и сякаш оргия на читателското въображение. И на безбройните мои пароксизми, когато съм бил „нероден”. Тази книга е за всички, за които да бъдеш българин е потискащо; но и за онези, които проумяват, че да бъдеш българин няма никакво основание с изключение на самото него. Твърде дълго вече „българин” означава обект – на Великите сили, на лошо управление, на страха от отхвърляне, на лошите практики. Е, „Владетелите” на Калин те канят да бъдеш субект. Приятно четене. Ивайло [Noisy] Цветков, София, октомври 2014