Осили

Така и не се научих как се краде синьо от изгрев... * * * Как се правело акварел? Хвърляш си четките в реката и наблюдаваш залеза... * * * Една птица стъпи на невръстната праскова на двора... Счупи едното от трите й клончета... Кво правим, птицо? * * * И това, в което вярвах, се разля по пътя... Подхлъзнах се с усмивка... * * * Цял ден си играх да оцветявам листата на двора в зелено... И пак падат. Безнадежно е май... * * * Ако ти подарят ново куче не се чуди, когато старото му каже: „ЛЕГНИ“! * * * Докторът ми забрани да ям памук... Правил съм бил сутрин безмислено количество облаци... Странен човек! * * * Ще взема да построя дърво... * * * Все повече започвам да се чувствам дюнер, като онзи статус: „Ако доближиш дюнер до ухото си, ще чуеш мълчанието на агнетата“... * * * Дните текат като книга... Без илюстации! Завършени изречения, без да бъдат погалени... Не съм тъжен, отчитам силата на безтегловността...