Ако ви се плаче, излезте навън и други неща, които не сте научили от майка си

Идеята ми не е да ви засипвам с напътствия как да се сдобиете с чуден гардероб с дрехи на „Марджела“ или с перфектна работа в сферата на модата. Аз самата успях да постигна тези неща (макар и не по едно и също време), но, уверявам ви, те не са всичко. Бих искала да ви помогна да събудите вътрешния си глас – гласа на душата си – и да ви накарам да го използвате, за да следвате съдбата си, което според мен е най-важното в живота. (Съдбата ви може да е свързана с модата, но също така и с превъзпитанието на проститутки в Камбоджа с цел приобщаването им към обществото.) „Вътрешен глас? – може би се питате. – Душа? Съдба? Мислех си, че това е книга за модата!“ Модата е пълна с илюзии. Ако обаче смятате, че модерните през този сезон ботуши на „Прада“ ще ви направят по-секси и по-силни, би трябвало да повярвате, че имате душа и че тази душа е също толкова уникална, колкото са пръстовите ви отпечатъци и изображението на ириса ви. Ние сме устроени така, че да използваме срещу себе си връзката си със силата. Всеки ден създаваме реалност на основата на онова, в което сме програмирани да вярваме. Ето защо прекарваме по-голямата част от живота си, без да мислим ясно и свързано, без да мислим самостоятелно. През по-голямата част от живота си ние не живеем, а просто съществуваме в една програмирана, откликваща вяра, която наричаме „мисъл“. Можем да обвиняваме потисника – гибелната умствена нагласа, – можем да го обвиняваме непрекъснато; той няма нищо против. На него не му пука. Нужно е да използваме енергията си, интелекта си по начин, различен от този, по който сме ги използвали досега. Джон Традъл