Любов не е думата. Антология на полски поетеси и поети, дебютирали след 1989 година/двуезично издание

Антологията на съвременната полска поезия е издадена по инициатива на Полския институт в София по повод 25-ата годишнина на независима Полша и 65-ата годишнина на Полския институт в София. Тя съдържа 100 стихотворения на 25 полски съвременни поети, дебютирали след 1989 г. Подборът на стиховете и предговорът към книгата са дело на двама поети - Яцек Денел и Мачей Вожняк. Редактор на сборника е Вера Деянова. С кратки биографии и стихове са представени малко познати на българската публика автори: Адам Видеман, Анджей Сосновски, Анна Пивковска, Бартош Констрат, Дариуш Сошницки, Едвард Пасевич, Еугениуш Ткачишин-Дицки, Кристина Домбровска, Лукаш Ярош, Мажанна Келар, Марек Бачевски, Мариуш Гжебалски, Марта Подгурник, Марчин Сендецки, Марчин Шветлицки, Мачей Вожняк, Милош Беджицки, Пьотр Мачежински, Роман Хонет, Томаш Ружицки, Юлия Федорчук, Юлия Шиховяк, Юстина Баргелска, Януш Шубер и Яцек Денел. „В антологията „Любов не е думата” (заглавието е цитат от стихотворение на Анджей Сосновски) са включени творби на поети, издали първите си стихосбирки след края на комунизма. Най-възрастният между тях – Януш Шубер, роден малко след Втората световна война, дебютира почти петдесетгодишен, а най-младата – поетесата Юлия Шиховяк, родена малко преди падането на режима, публикува първата си книга на 20 години. Повечето представени тук автори обаче са от поколението на родените през 60-те и 70-те години, т. е. хора, израснали не само в една особена държава, каквато беше Полската народна република, но и в специфични езикови реалии. „Любов не е думата“ не представя, разбира се, пълния спектър на полската поезия след 1989 година. За 25-годишнината от 4 юни избрахме сто любовни стихотворения. Всеки от двадесет и петимата автори присъства с четири творби. На полската лирика от последните 25 години трябва да се погледне не само като на творчество, свободно от цензура и обществени ангажименти, но и като на поезия, освободена от различни (главно романтически) митове, които налагаха определен тон на авторите, а на читателите – определени очаквания“ (из предговора към книгата, автори - Яцек Денел и Мачей Вожняк) Преводите на стиховете в антологията са дело на Адриана Ковачева, Антоанета Попова, Вера Деянова, Димитрина Лау-Буковска, Димитрина Хамзе, Иван Вълев, Камен Рикев, Катерина Кокинова, Лъчезар Селяшки, Маргрета Григорова, Милен Митев, Олга Генчева, Панайот Карагьозов, Правда Спасова, Радостина Петрова, Силвия Радева и Стелиана Данкова. Яцек Денел (род. 1980) - поет, прозаик, преводач, автор на статии. За дебютната си стихосбирка „Успоредни животописи” (2004) е удостоен с Наградата „Кошчелски“. Публикува още шест поетични книги (между които „Контролен екран”, 2010, и „Чужди езици”, 2013), осем сборника с проза и преводи (Филип Ларкин, Карлис Вердинс, Франсис Скот Фицджералд). Лауреат на наградата Паспорт „Политика” за романа „Лала”. Продължител на ясната дикция в полската поезия, оставайки в творческа опозиция спрямо руслата на „варварите” и „постмодернистите”. Мачей Вожняк (род. 1969) – поет, есеист, автор на статии за литература и музика. Дебютира със стихосбирката „Сребърен молив” (1998). Номиниран за Наградата „Юзеф Чехович“ и Наградата „Гдиня“. В неговата поезия класическата, подредена форма контрастира с развихрена, многосмислова метафорика, а възвръщащ се мотив е проблемът за идентичността и самосъзнаването. Свързан е с Плоцк и неговите околности в поречието на Висла, с охота се връща в стиховете си към тези места.