Никой не ме чу

В дъждовния следобед на 17 юни 2009 г. Дейвид Коц търпеливо сяда в малката стая със зарешетен прозорец в „Метрополитън Кърекшън Сентър“, затвор в „Долен Манхатън“, в очакване на интервю с Бърнард Мейдоф – мозъкът на най-мащабното финансово престъпление в историята. Коц, главен инспектор в Комисията по ценни книжа и фондови борси, разследва тоталния провал на агенцията си да разобличи приложената от Мейдоф схема на Понци в размер на 65 млрд. долара и то след като за девет години пет пъти съм ги предупреждавал и съм им представял документи. Коц и заместничката му Ноел Франджипейн се настаняват срещу празен стол, от другата страна на който сядат адвокатите на Мейдоф – Айра Лий Соркин и Никол Ди Белло. Най-после Мейдоф е доведен в стаята от надзирател, който внимателно отключва и сваля белезниците му. Някога Бърни Мейдоф бе кралят на финансовата индустрия, високоуважаван съосновател и бивш председател на НАСДАК, собственик на една от най-успешните брокерски къщи на Уолстрийт и известен нюйоркски филантроп. Сега той сяда между безупречно облечените си адвокати, пременен в яркооранжев затворнически гащеризон, който се откроява на фона на мрачните сиви стени на помещението. В продължение на три часа Коц и Франджипейн си водят изчерпателни, почти дословни бележки, докато Мейдоф за пръв път разкрива цялата история за схемата на Понци. Той твърди, че всичко започнало почти случайно и много се учудил, че не бил разкрит от Комисията по ценни книжа и фондови борси. Извънредно критичен е към тази агенция, нарича следователите � идиоти, задници и самохвалковци. Хари Маркополос