Нова граница

ЗА ИСТИНАТА Лекотата с която се ражда стихът без любов ме утешава – поезията е всемогъща! казвам си и се надявам да отворя вратата є без усилие да съзерцавам страстта на залеза невъзмутимо да се събуждам да се връщам да заминавам но това което виждам няма ухо нито уста нито очи. Стихът, разбирам, не е метафизична журналистика, свободен е да замълчи: когато го разпитват за истината, уповава се на любовта.