Подаръчен комплект Романи от спомени - футляр

През годините интересът към автобиографичните романи на големия български поет и писател Любомир Левчев не стихва и те претърпяват няколко преиздания. В настоящите за първи път са включени и снимки от личния архив на автора.„Убий Българина!“ е първата част от пъстрата мозайка от събития на един динамичен живот, изпълнен с превратности и срещи с незабравими личности. Следва книгата „Ти си следващият“. Заедно с романа „Панихида за мъртвото време“, трите книги събират спомените, житейската история и най-запомнящите се преживявания на Любомир Левчев. Любомир Левчев е роден на 27 април 1935 година в Троян. Завършва гимназия в София и висше образование в Софийския университет „Климент Охридски“, специалност „Библиография и библиотекознание“ към Философско-историческия факултет. Председател на Съюза на българските писатели от 1979 до 1988 г. Първата му стихосбирка „Звездите са мои“ е издадена през 1957 г.Сред най-известните му поетични книги са „Обсерватория“ (1967), „Дневник за изгаряне” (1973), „Заклинания“ (1981), „Лък“ (1983), „Самосъд 83“, „Метроном“ (1986), и „Небесен срив“ (1996) и др. Автор на романите „Убий Българина!“, „Ти си следващият“, „Панихида за мъртвото време“ и на сценарии за филмите „Мълчаливите пътеки“, „Гибелта на Александър Велики“, „Сладко и горчиво“. 75 негови книги са преведени в 36 страни. Носител на наградите: „Никола Вапцаров” (1977), „Пеньо Пенев” (1984) „Димчо Дебелянов” (1990), „Хр. Г. Данов” (2008), „Иван Вазов” (2013). През 2005 г. е удостоен с орден „Стара планина - първа степен“ за „изключително големи заслуги към България, за развитие и популяризиране на българското изкуство и култура“ и др. Любомир Левчев е член на Европейската академия за наука, изкуство и литература – Париж, и член-основател на Европейската академия за поезия – Люксембург. Носител е на Златен медал за поезия на Френската академия със звание Рицар на поезията (1985), Голяма награда на института „Ал. Пушкин“ и Сорбоната (1989), Световна награда за мистична поезия „Фернандо Риело“ (1993), „Златен венец“ на Стружките вечери на поезията (2010) и др.