Тристана. Назарин

Книгата включва два забележителни романа на Бенито Перес Галдос, един от най-големите писатели на Испания. И двата са филмирани от прочутия режисьор Луис Бунюел, донесли му номинации за „Оскар” и „Златна палма”. „Тристана” е роман за раждането и осъзнаването на жената от плът и кръв, за бунта й да постигне независимост и щастие. Дон Лопе Гаридо – честен, принципен и отзивчив обедняващ аристократ, но с пословична слабост към нежния пол, става попечител на младата Тристана след смъртта на родителите й. Невинна и смирена, тя е принудена да бъде едновременно негова дъщеря и любовница. Първоначално Тристана е само една неразсъждаваща и пасивна кукла без собствени идеи и цели. Но идва време, когато съзнанието й внезапно разцъфва като събудено за живот растение в първия ден на пролетта и бързо се изпълва с идеи, избили първоначално в малки пъпки, а после избуяли в разкошни, покрити с цветове, клонки. Необясними желания напират в душата й. Тя осъзнава ясно положението и нещастието си, но в нея се събуждат гордостта и увереността, че не е просто парцалена кукла, а жена от плът и кръв. Едновременно с това нарастват отвращението и ужасът от нещастния живот, който води под властта на дон Лопе. Когато среща младия художник Орасио Диас, Тристана ще последва зова на сърцето си, за да поеме по пътя на страстта и бунта… „Назарин” е историята на свещеник, който се стреми да живее честно според Христовите ценности, но среща недоверие и омраза сред околните, а единствената, която го разбира, е местната блудница. Бенито Перес Галдос (1843-1920) е водещият испански автор през втората половина на XIX век и началото на ХХ век. Обемът на творчеството му е респектиращ, като в него влизат съвременни и исторически, социални и психологически романи. Солиден дял има историческата му серия „Национални епизоди”, създавана през цялата му писателска кариера и посветена на основните събития в испанската история от XIX век - от битката при Трафалгар, при която англичаните побеждават съюза на испанци и французи, до Първата република през 1880 г. В превод на български са излизали няколко романа от поредицата, като най-известен е „Кадис”. Подтик за създаване на серията явно са бащините разкази, с които е закърмен писателят (баща му е бил офицер и сам участник в някои от събитията). Макар че завършва право, Перес Галдос бързо се ориентира към писателска кариера. Още първият му роман „Златният фонтан” е приет възторжено от читателите и критиката. „Доня Перфекта” затвърждава този успех, а триумфът идва с познатия и у нас обемен роман „Фортуната и Хасинта”. Създавайки близо 80 романа, той като че ли няма време за нищо друго, освен за мимолетни авантюри като тези с колежката му по перо Емилия Пардо Базан и актрисата Конча Марел. Заради политическите му възгледи през 1912 г. му е отнета възможността да спечели Нобелова награда. През същата година той ослепява и обеднява, но дори и сляп, продължава да диктува творбите си на секретари. Писателят насочва поглед и към изображение на съвременното си общество. Забележителни сред този дял от творчеството му са романите „Марианела” и „Мяу”, създадени по време на разцвета на неговата писателска кариера и отличаващи се с майсторство в изображението на психологически състояния. „Марианела” разказва драматичната любовна история на бедно грозно момиче и сляп младеж. „Мяу” е едновременно реалистичен роман и социална сатира на обществото. Главният герой е своеобразен Дон Кихот от XIX век, който се бори с вятърните мелници на бюрокрацията, семейния живот, корупцията и безпаричието. Благодарение на култовите киноекранизации на режисьора Луис Бунюел особена магия витае около двата неостаряващи психологически романа на Перес Галдос - „Тристана” и „Назарин”. „Марианела”, „Мяу”, „Тристана” и „Назарин” са преведени на български в блестящ превод на Румен Руменов.