Сам

Това е модерна любовна история, разказана от най-големия класик на финландската литература - Юхани Ахо, като поток на съзнанието, раздвояващо се между надеждата и отчаянието. Удачен фон е Париж, столицата на свободния творчески дух, счупил рамките на конвенционалното и традицията. Интелектуалец на средна възраст се влюбва в сестрата на свой приятел. Когато я е видял за пръв път, тя е била малко момиченце, което израства пред очите му, и в момента, в който у нея разцъфва девойката, той осъзнава, че това е тази, за която винаги е жадувал. Между двамата има духовна близост и доверие, но когато мъжът прави опит да разкрие чувствата си, момичето се отдръпва. Той трябва да замине за Париж, но любовта продължава да подхранва надежди у него, докато не идва сломяваща вест, която го тласва към абсента и бордея… С появата си романът разбунва духовете и става предвестник на модернизма. В основата му са автобиографични елементи. Няколко години по-късно именитият композитор Жан Сибелиус (1865-1957) чете произведението и разпознава в героинята Ана своята годеница – Айно Йернефелт (1871-1969). Това първоначално го провокира да призове Ахо на дуел, но впоследствие той се отказва от намерението си. Написан красиво и лирично, „Сам“ представя неизбежния за модерния човек път от спокойната селска идилия на забутаната в ъгъла на Европа Финландия до шумния, мащабен метрополис, където дебнат разочарованията и отчуждението. Юхани Ахо си разчиства сметките с буржоазните порядки и съумява да шокира читателската аудитория с непристойното за онова време описание на посещение в бордей. Книгата излиза в поредицата „Световна класика” на изд. „Персей”, където влизат както нови преводи на безсмъртни творби на автори като Оскар Уайлд, Фр. Скот Фицджералд и Брам Стокър, така и непревеждани досега вечнозелени романи на Бенито Перес Галдос („Тристана” и „Назарин”), Джордж Мур („Естер Уотърс”), Висенте Бласко Ибанес („Четиримата конници на Апокалипсиса”), Трюгве Гюлбрансен (трилогията „Бьорндал”), Александър Дюма („Предсказанието”) и други класици. Юхани Ахо (1861-1921) е първият професионален писател, творил на фински език. В творчеството му може да бъде видян преходът от социалния национален реализъм към западноевропейския модернизъм, появил се във Франция в края на 19. век. Произведенията му са удивително модерни и днес, като най-известният финландски режисьор – Аки Каурисмаки, носител на Голямата награда на журито в Кан, прави един от най-забележителните си филми по роман на Ахо („Юха”). Юхани Ахо е роден в семейството на пастор. Учи класически езици в университета в Хелзинки. Като писател си спечелва небивало уважение в родната Финландия, отрано придобива авторитет и е предложен за Нобелова награда (на фински език се твори от около 1870 г. насетне). От есента на 1889 до лятото на 1890 г. пребивава в Париж със задачата да изпраща в родината репортажи от Световното изложение. Тъкмо тези месеци във френската столица се оказват преломни за развитието му като писател. Реализмът и натурализмът, които процъфтяват там, оставят ясно доловими следи в неговото творчество и неслучайно той е сравняван със Зола и Гогол. Независимо от това Ахо си остава индивидуалист. Амбициозните му стремежи, подплатени с усилена работа по самоусъвършенстването му, го превръщат в стилист с редица последователи сред финландските му наследници по перо, при това насища творбите си със задълбочени психологически размишления и тъкмо те представляват новото спрямо Зола и сподвижниците му. Запазена марка на финландеца са кратките истории, наречени lastuja или „тресчици“. Подобен характер носят и по-обемните му произведения, каквото е „Сам“. По това време въпросният жанр е популярен, тъй като обемистите романи, разпрострели сюжетите си върху цели животи, започват да стават демоде.