Малката Божана и чудовището Тъмп (твърди корици)

Мили деца! Ето че пред вас е и петата книжка от първата българска поредица за деца „Малката Божана“. Когато с моята внучка (и „съавторка“) написахме първата книжка – „Малката Божана в нощта на чудесата“, не подозирах, че за малко повече от година ще последват още четири и че ще бъдат оценени с двете най-големи награди за детска литература у нас – „Хр. Г. Данов“ и „Константин Константинов“. Ще споделя с вас обаче една тайна: най-много ме зарадва наградата „Бисерче вълшебно“ на сайта „Аз чета“ за „любима моя детска книжка“, тъй като това е награда, дадена ми от вас, мили мои малки читатели! Няма да скрия – приятно е да получаваш награди. Но не те ме направиха истински щастлива, а многобройните ви разказчета и рисунки, които започнаха да пристигат в издателството. Това означаваше, че Малката Божана се беше сдобила с много нови приятели от цялата страна. А нима има нещо по-хубаво от това? И понеже разказвахте за нови, любопитни и неизвестни на мен приключения на Малката Божана, решихме да издадем и книжката „Деца дописват „Малката Божана“, написана и илюстрирана изцяло от вас. Беше пролет, после лято, зима… После пак пролет, и пак лято… И през всичкото това време, докато пишех книгите, аз не спрях да се уча от моята малка героиня. Ще ми се да вярвам, че и тя, и вие също сте научили нещо от мен. Божана Апостолова Откъс от "Малката Божана и чудовището Тъмп" Малката Божана се събуди. Надигна се, седна на леглото и се огледа. Щорите бяха плътно спуснати и мрак изпълваше стаята ѝ. „Къде съм“, почуди се тя. Напрегна се и успя, макар и трудно, да различи познати предмети и нейни любими играчки. Това донякъде я успокои, но не отговори на въпроса „Навън ден ли е, или нощ?“. Тогава тя стана и отвори прозореца. Тъмнина покриваше всичко наоколо, а съседските къщи бяха застинали в прозявката на нощния сън. Само едно клонче леко се полюшваше и раздвижваше тъмнината, която набъбваше, пулсираше, завърташе се в кръг и поемаше в неизвестна посока, за да се върне отново като мрачна сянка, настръхнала и плашеща. Точно в този момент Божана го видя. Беше някакво ужасно чудовище с две глави. Едната плешива, или може би гладко обръсната. Някъде от тила ѝ се издигаше разклонен израстък, чиито краища се мятаха и всяваха страх. Очите му, огненочервени, бяха сякаш забучени в тъмни орбити, които подчертаваха и подсилваха яростта в тях. От огромната му уста стърчаха два извити зъба, наподобяващи яки глигански бивни. Другата му глава – с мятащи се насам-натам змии вместо коса и с очи, хвърлящи пламъци от време на време – имаше толкова дълъг врат, че с темето си блъскаше върха на дървото, а от това се раждаха нови видения. Онемяла от изненада, Малката Божана не смееше да помръдне. Кожата ѝ бе настръхнала. Не усещаше тялото си. Не чуваше мислите си. Все едно беше парализирана.