Шепа лъскави череши

Из "Шепа лъскави череши" * * * По-неуловим от мисъл, ангелът наминал снощи. Върху въздуха написал: „Стой тук. Рано ти е още.“ От леглото ми откраднал две безсъния, за спомен. И едно перце му паднало. И един копнеж огромен във съня ми се заселил, за да знам какво сънувам. Той допълнил: „Я по-смело! Явно е, че съществувам!“ И излязъл през стъклото, гладко, без да се пореже. Стъпвал над снега, защото знаел, че снегът е нежен. И защото ще го чакам, и във знак, че ме наглежда, той разопаковал в мрака няколко звезди надежда. Ваня Хинкова Винаги съм смятала, че ако трябва да говоря за Мария, всички думи на света няма да ми стигнат, за да опиша колко прекрасна е тя. Да срещнеш Мария, означава да се влюбиш. А ето това вече не е никак трудно да си го представиш! Защото тя е нежна като Перце от дим, пълна е с вълшебства като Магазин за обли камъчета и е сладка и вкусна като Шепа лъскави череши. Не вярвате ли? Заповядайте в новата й книга! В нея ще срещнете един копнеж огромен, свят, щастлив и сериозен, капка нежност, тъгата горчива. В нейния свят следобедът е сънлив и прашен, люляците са с ръце зелени, мъглите са лилави, а незабравките – сини. Там вятърът е нежна дума, тревата иска да расте, а пръстта се рони като хляб. Само там ще разберете, че единственият дом е тялото, а в една градина надежди детството няма да свърши скоро. Коя е Мария? Мария е най-верният географ на сърцето. Оставете се в ръцете й! Тя ще ви почете, ще ви разходи из сезоните на любовта и неусетно ще ви влюби в себе си. Завинаги. Както стана с мен! Ива Колева Поезията на Мария Донева е поле от ласки. Тя е високо стръкче трева и сладко от облаци. Носи те на гръб, за да можеш да гледаш небето. Анна Димова Мария отново ме прободе в сърцето, което вече е станало на решето от нейните стихове. Но пък по-добре сърце, надупчено от поезия, отколкото цяло, но недосегаемо. Марин Бодаков Ако искате празникът да продължи, прочетете стихосбирката на Мария Донева. Новите й стихотворения са по-тъмни, по-захарни, по-безизходни, по-безстрашни. Но продължават да бъдат милувка за тъгуващия читател. И ако той си няма щастлива любов, ако той изобщо си няма любов, Мария ще го обича чрез сплетените пръсти на своите ласкави рими. Защото августовската Мария Донева обича читателя си без компромис, всеотдайно: Аз съм му жена, но и дете,/ а пък той е целият прегръдка.