Огънят на времето

Огнена (мета)физика Всичко, което имаме, е време. Времето е огън, единствен материал сме ние. Не сме крехки – сърцевината ни е въглерод – по-устойчиво на огън няма. Всяко горене е изгаряне. Изгаряме материал за диаманти, за да произведем искрометен вятър от мисли и чувства. Горим материя, за да има(ме) време. Запалваме се по идеи, горим за делото, изгарят ни желания, о, как се палим, когато нещо ни е важно, дамгосваме с думи. Изгаряща жажда, изгаряща мъка, изгарям от любов по тебе... Вулкан от чувства, лавата на чувствата, изстинали чувства... Изтънява косата, изтънява кожата, стават трошливи костите, горим и ставаме все по-безплътни. После горят само очите, изгарят ни спомените, все по-малко горим, повече светим, накрая угасваме. Пепел остава от нас, понякога златна, остава – до първия вятър...