Изола

Дванайсет младежи. Самотен остров. Три предмета, които могат да вземат със себе си. И безброй камери, които ги наблюдават... Реалити без телевизионни зрители, предназначено единствено за участниците и ... продуцента... „Бих могла да избягам. И до днес тази мисъл ми минава често през ума. Можех тайничко да се отдалеча от групата, имаше достатъчно възможности. Но дали с това щеше да се промени нещо? Щеше ли проектът да бъде прекратен? А може би нямаше да бъде пролята кръв? Безмислено е да си задавам тези въпроси. Разумът ми го разбира. Но въпросите нахлуват без изобщо да почукат и без да се осведомят, дали появата им е подходяща.“ Може ли една изтеглена карта да те преобрази в Жертва или Похитител? Паниката парализираше мислите ми, но от друга страна, усещанията ми добиха такава острота, че се усетих като животно... диво животно, което бяга от ловеца. Вятърът зави още по-яростно, а с него дойде и дъждът... Аз тичах, охках и се потях, спъвах се, отново се надигах и тичах нататък, без да обръщам внимание на изподраните си ръце. Другата лодка стоеше между скалите на брега и ми трябваше само да погледна Соло, за да разбера, че и с тази лодка нямаше да можем да избягаме от Изола. Някой беше предотвратил бягството. Ние бяхме в плен. Родена е в Мюнхен през 1967, но израства в Дюселдорф. След дипломирането си заминава на специализация в Лос Анджелис, в киноиндустрията. Връща се в Германия и работи като рекламист цели тринайсет години. Още с първите си опити като писател привлича вниманието на издателите и четящата публика. Сега Изабел Абеди е смятана за един от най-успешните автори в Германия, а нейните детски книги и романи за юноши са преведени на повече от десет езика. Изабел Абеди живее със съпруга си, музикант от Бразилия, и с двете си дъщери в Хамбург .